Софтуерният инженер отвъд кода – общност, споделяне и развитие

Когато говорим за развитието на един софтуерен инженер, обикновено фокусът пада върху технологиите, проектите и професионалния опит. Но зад силните инженери често стоят и други качества – любопитство, желание за споделяне и активна роля в общността.

Разговаряме с Кристиян Стоянов, Principal Software Engineer в Paysafe, за пътя му в софтуерното инженерство, публичното говорене и защо споделянето на знания става все по-важна част от развитието на IT професионалистите. 

Представи се. Как започна пътят ти в софтуерното инженерство и кои бяха ключовите моменти, които те доведоха до ролята ти днес?

Казвам се Кристиян, Principal Software Engineer в Paysafe с 8 години професионален опит. Пътят ми започна доста преди първата ми работа. На 16 години, движен от чисто любопитство, се учех сам да пиша малки приложения, използвайки всичко, което можех да намеря онлайн. Тогава за първи път усетих, че писането на код е нещо повече от умение – то е начин да превърнеш идеите си в реалност. Един от ключовите моменти в кариерата ми беше присъединяването ми към Paysafe преди 5 години. Попаднах в среда, която ме предизвиква и ме мотивира да се развивам – и с всяка следваща година съм поемал нова, по-голяма отговорност. 

В последните години все повече опитни инженери започват да споделят знания и от сцена. Какво те мотивира да говориш публично и кои теми днес най-силно искаш да поставяш пред техническата общност?

Вярвам, че за да изградим наистина силна техническа общност в България, трябва да сме готови да споделяме – не само код, но и опит, грешки и уроци. Усещането за свързаност с хора, които се интересуват от същите неща, е нещо, което ценя много.

Лично аз не говоря за теми, защото „трябва“, а говоря за неща, които искрено ме вълнуват. Постоянно следя какво се случва в индустрията и се стремя сам да експериментирам с новостите, преди да ги споделям. Искам хората в залата да излязат не само с информация, но и с желание да отворят лаптопа и да пробват нещо ново.

Какво би посъветвал хората, които имат силна експертиза, но все още се колебаят дали да кандидатстват като лектори или да излязат на сцена?

Бих им казал: пробвайте. Знам, че говоренето пред публика може да звучи стресиращо на пръв поглед, но лично аз винаги съм бил по-притеснен в часовете преди презентацията, отколкото в момента, в който застана пред хората. Когато си на сцената и говориш за нещо, което те вълнува истински, тревогата изчезва много по-бързо, отколкото очакваш.

Освен това public speaking развива качества, които излизат далеч извън сцената – яснота на мисълта, умение да обясняваш сложни неща на по-достъпен език и не на последно място – увереност. Препоръчвам го с две ръце, а най-добрият начин да започнеш е с по-малка аудитория – пред студенти в университет, meetup, вътрешен tech talk в компанията. Важното е да направиш първата стъпка.

Какво предстои за теб като бъдещи изяви и върху какво се фокусираш да развиваш и споделяш в последно време?

Вече имам известен опит с говорене пред университетски аудитории и уебинари и определено искам да продължавам да го правя. Смятам, че дори малък принос към мотивацията на следващото поколение инженери си заслужава. Ако успея да вдъхновя поне един студент да тръгне по-смело към тази кариера, ще е достатъчно.

В същото време искам да разширявам присъствието си на конференции, включително извън България, не само заради опита на сцената, но и заради хората, с които се запознаваш. Някои от най-ценните разговори се случват в кулоарите, а не в залата. Участието ми тази година като лектор на JPrime – най-голямата Java конференция в България – е важна стъпка в тази посока. Включвам се с тема, която смятам за значима: „Автоматизиране на работни процеси с мултиагентни системи”.

Ако си на jPrime ще се радвам да се присъединиш – https://jprime.io/agenda/264